За да работи един автомобил с двигател с вътрешно горене, вътре в двигателя възниква контролирана среда на горене. По време на това горене обаче се произвеждат и вредни газове като въглероден оксид, азотни оксиди, въглеводороди и други.
Ако автомобилът няма катализатор, всички тези изключително вредни газове след отработване от двигателя ще преминат през изпускателната система и ще се освободят направо във въздуха, който дишаме.
Ако обаче превозното средство има каталитичен конвертор, отработените газове ще преминат от двигателя в катализатора, където ще преминат през медената пита на субстрата и ще реагират с благородните метали, които играят ролята на катализатор и ще се преобразуват в безвредни газове.
От часовете по химия знаем, че катализатор се нарича вещество, което причинява или ускорява химическата реакция, без самото то да бъде засегнато. Катализаторите участват в реакциите, но не са нито реагенти, нито продукти от каталитичната реакция.
Етапите, през които преминават вредните газове в катализатора са два: редукция и окисление.
Как става това?
Когато работната температура на катализатора достигне от 500 до 1200 градуса по Фаренхайт или 250 – 300 градуса по Целзий, се случват две неща: протича редукция и веднага след нея протича реакция на окисляване. Това звучи малко сложно, но всъщност означава, че молекулите едновременно губят и получават електрони.
Редукцията (отнемане на кислород), която протича в катализатора има за цел да преработи азотния оксид в безвреден за околната среда газ.